Приятели,

днес седнах пред компютъра си и бях информирана, чрез електронно съобщение, за наличието на нов коментар в моя блог. Той, именно, гласеше:

 

аре най-сетне да си платиш интернета и да седнеш на задника си да пуснеш нов постинг, че ми омръзна да те няма...

 

Беше публикуван от анонимен потребител.

Известно време осъзнавах значението на този коментар за мен и за моя блог. Да, точно така, за мен и за моя блог!!! Ето това откритие реших да споделя с анонимния потребител в частност и с всички вас като цяло.

Аз и моя блог сме две различни неща.

Той блогът си върви отделно и аз въобще не мога да го контролирам. Кажете ми какво да правя с него? Много е непослушен.

 

Ето днес си викам на акъла: „Башиянкова, днес направо се връщаш и си лягаш, заеби го този блог... тъпо копеле”. То обаче е лесно да се каже, но е трудно да се направи (особенно, като имаш на разположение такъв опак блог). Краката ми сами отидоха пред компютъра, а пръстите отделно от мен кликнаха върху иконката за ползвания браузер, който пък ме отведе до пощата, която ми съобщи за новия коментар (това вече го казах). И ето, сега съм изправена пред фундаментално откритие – блогът, не стига, че е нещо отделно от мен, но освен това е подчинил тялото ми. Да приятели, вече не разполагам със собственото си тяло! Остана ми само една – душата (или нещо такова, пееха БТР). Блогът – тъпото копеле, се пише сам себе си, като използва физическата телесност, с която доскоро разполагах аз!!!

В този ред на мисли, моля всички хора обидени по някакъв начин от блога да не питаят лоши чувства към мен – аз нямам нищо общо с него. Та, аз дори не го харесвам!!! Смятам го за самовлюбен, егоцентричен и напълно безпардонен към чуждото мнение, но повярвайте ми аз самата най-много страдам него.

Всеки Ваш съвет, как да се справя с блога си ще бъде приет с благодарност, но желая да ви предупредя – Внимавайте, той е много отмъстителен и коварен. И тъй като и това което четете го написа той... Въобще не знам на къде бие...

 

Обичам ви

Ваша Светла

Поздрави специални за настроението, което създаваш с коментарите си !
Весели празници от мен !
:-)))

гуууууушшшш :-D

някой да ми да де съвет как да се справя с блога:((( Тъжна съм!!!

Ми те в Карлуково оправят тези проблеми от раз.

за жалост българската психиатрия е забуксувала на ниво 19 век, време, когато психичната болест се е приемала за нещо смесено между аморално, престъпно и болестно поведение. Това се отразява и на лечението, което е със силно застъпени наказателни елементи, а извесно е, че наказанието дресира, а не лекува!

Ми на първо време спри да се правиш на жена, да не изперкаш съвсем! :D